Да си поговорим за поезия | Weekly Nerd #1

Здравейте, читатели!

Не сме се виждали от прекалено отдавна, което ще се постарая да не се повтори с новата поредица, която смятам да започна. Тя се нарича "Weekly Nerd" и в нея ще се опитвам да пиша по една публикация всяка седмица, свързана с неща, които са ми направили впечатление през изминалите 7 дни.

В този пост ще обърна внимание на един литературен жанр, до който доста четящи (включително и аз) не прибягват често.

поезия.

Не всеки чете поезия и това е съвсем разбираемо. По-голямата част от съвременните читатели или предпочитат да четат проза заради структурата, сюжета, и т.н, или като ученици е трябвало да изучават поезия, което ги е отказало от този вид литература. В моя случай, и двата фактора имаха голямо значение и до миналата година аз не пипвах стихотворения по желание.

Тази публикация, обаче, не е за това колко не харесвам поезията. Тя не е и за поезията като цяло. Тук ще пиша главно за модерната поезия. За поетите като Rupy Kaur, Lang Leav и Константин Трендафилов. Този жанр на поезия, който е толкова симплистичен и на пръв поглед нищо особено. Дано се сещате за какво говоря, ако ли не, отстрани можете да видите няколко поеми от този стил.

Всеки човек, който някога съм срещал, е имал различно мнение за тези книжки. Хората, които обичат традиционна поезия, прекалено художествена и в рими, не приемат този стил, тъй като го смятат за прекалено прост и сякаш "всеки може да пише така". Други пък, главно млади хора, които попринцип не четат чак толкова, казват, че този стил е перфектен за тях, защото не е прекалено объркваш. Моето мнение, след прочитането на две-три от тези книжки, е смесица от двете.

Не знам колко от вас си спомняте времето, когато "milk and honey" излезе. Тя беше толкова популярна, всички говореха за нея, и отвсякъде чувах какви ли не мнения за нея. Та една вечер реших да ѝ дам шанс, да видя дали този стил ми харесва. И, честно казано, след като я завърших (което стана за по-малко от два часа), не бях впечатлен. Да, извадих доста хубави цитати и не мога да кажа, че не ми беше приятно, докато я четях. Въпреки това, стилът ми се стори прекалено прост. Нямаше нищо специално в него и на мен ми се стори сякаш четях нечии tumblr акаунт, а не публикуван автор.

Въпреки това, няколко месеца по-късно реших да дам съвременната поезия още един шанс и след като прочетох още няколко от тези книжки, осъзнах, че започнах да ги харесвам. Продължавам да стоя зад мнението си, че повечето от поемите в тези стихосбирки са много глупави и наистина зле написани, ала те са кратки и ненатоварващи четива, които са перфектни за четене между тежки книги. Също така, те са уникално вдъхновяваши и за хора като мен, които обичат да пишат истории, те са страхотни извори за идеи.

Усещам как скоро този пост ще стане прекалено дълъг, а и вече сигурно разбрахте идеята ми, затова ще спра тук. Сега ще ми е много интересно да чуя вашето мнение. Харесвате ли този вид поезия? Не се притеснявайте да оставите коментар по-долу.

Благодаря, че прочетохте тази публикация, и се надявам, че ще дойдете пак другата седмица за още една. До следващия път! :)