"Кралска клетка" от Виктория Айвярд - книжно ревю

Напомням! Ако не сте чели първите две книги от поредицата "Алена кралица" не четете този пост, тъй като ще съдържа спойлери и за двете. Ревютата ми на първата и на втората можете да намерите тук и тук.

Линк към оригиналната снимка тук.

"Невъзможно е да избегнеш ужасите, за които наистина не искаш да мислиш."

Мълниеносното момиче, безсилно без своята мълния, е затворено в кралският капан на Мейвън. Мер Бароу е затворница на момчето, което някога обичаше, измъчвана от фаталните си грешки. Тя живее като кукла на конци на жестокия крал, който, чрез коварства и лъжи, успява да запази Норта и сребърните династии под контрол.

Докато Мер е измъчвана в кралския дворец, Алената гвардия - нейното сборище от новокръвни и Червени, се разраства, подготвяйки се за ответен удар, а Кал - принцът-изгнаник, би направил всичко, за да си върне Мълниеносното момиче. Но каква цена са готови да платят бунтовниците, за да я спасят?

В третата част на наситената с екшън поредица неочаквани съюзи ще бъдат сключени, а войната между Сребърни и Червени вече е по-близо от всякога!

"Ние не сме богоизбрани, а прокълнати от бог."

Нека първо да кажа, че... очакванията ми за тази книга бяха толкова ниски, че по едно време нямаше дори да я чета. Голяма причина за това се оказаха десетките негативни ревюта, които прочетох/изгледах (Бууктюб) за нея. И, както повечето пъти, аз попаднах на не толкова популярната страна.*

*Това по никакъв начин не цели да засегне хората, които не са харесали книгата. Всеки има различно мнение, и това е едно от страхотните неща за книжната общност - всеки мисли различно за едни и същи книги. Така че - nothing personal, нали? :)

Снимката е от моят буукстаграм. Линк тук.

Аз харесах книгата адски много! По мое мнение тя беше дори по-добра от "Стъкленият меч", тъй като имаше повече съспенс и разбрахме много повече за различните герои.

"- Когато си болен, кого обвиняваш? - настоявам. - Тялото си или болестта?

Той ме гледа гневно и се чувствам куха.

- Виниш лечението, което не си е свършило работата."

В "Кралска клетка" историята вече не е разказана единствено от гледната точка на Мер, а получаваме и тези на Еванджелин и Камерън. В началото не можех да разбера защо авторката е решила да включи перспективата на точно тези героини, тъй като до този момент те не бяха главни героини в историята. Но впоследсвие осъзнах, че те бяха много полезни. Чрез тях разбрахме какво се случваше в Алената гвардия когато Мер не беше там (Камерън) и в диннастия Самос (Еванджелин).

Тези нови гледни точки също ми помогнаха да разбера характера на Мер малко повече и, честно казано, да я харесам още повече. Тя се жертва в името на една висша кауза, в името на една свободна република, в която Червените и Новокръвните биха били равни на Сребърните, и тя би направила всичко, за да изпълни целта си.

Следва огромен спойлер за края на книгата! Пропуснете оцветената част, ако не искате да бъдете спойлнати!

Линк към оригиналното изображение тук.

В тази връзка, никак не харесах Кал в края на книгата. През цялото време той уж "вярваше" в тази равна република, а после, когато баба му (която между другото ненавиждам... много лицемерна изглежда) каза, че кралският трон му принадлежи, той веднага прие! Не знам как ще се развие този plot twist в следващата книга, но ако Тиберий наистина стане крал... ще стане лошо!

"Принцът е какъвто е бил винаги. Добър човек в същността си, но изпитващ неохота да действа. Нежелаещ да се промени истински. Короната е в сърцето му, а сърцата не се променят."

Относно сюжета мога да кажа, че беше страхотен и адски напрегнат. Прочетох цялата 640-страницова книга за три-четири дни, просто защото не можех да спра да чета. Светът в тази книга се развива още повече. Запознаваме се с множество различни градове в Норта, а даже и с някои интересни места извън държавата. 

Съюзът с Езерните земи беше един доста интересен аспект от историята. И въпреки това, не вярвам той да сработи, особено щом говорим за съюз между страни, враждуващи по между си вече повече от 100 години (мисля, че бяха толкова, не съм много сигурен обаче). Плюс това, и езерняците, и сребърните династии от Норта са много надменни и двулични, така че нищо чудно да се обърнат едни срещу други в последната книга.

Е, това беше моето ревю на третата част от поредицата "Алена кралица" - "Кралска клетка". Като заключение, бих казал само едно - госпожо Айвярд, внимавай как ще оправиш кашата, която сътвори! 😂
~ слончето 🐘