Th1rteen R3asons Why и защо неудобните теми НЕ ТРЯБВА да бъдат избягвани
Да, отново съм тук. С един доста закъснял пост.
През януари тази година написах ревю на книгата “13 причини защо” на Джей Ашър, в което казах, че тя е имала огромно въздействие върху мен като човек. Завърших ревюто с трейлъра на тв-шоуто, което щеше да бъде направено по нея и щеше да излезе на 31 март (31-ви... 13 причини, 31, 13... нещо има в тази номерация).
Изгледах шоуто.
И сега, шест месеца по-късно, най-накрая съм готов да попиша малко за него.
Сериалът “13 Reasons Why”, или както е преведено на български “13 причини защо” достигна огромна аудитория и предизвика спорове между доста хора. Много хора, включително и критици, се изказаха строго против шоуто с аргументите, че “изглеждало все едно шоуто промотирало самоубийство” и че “не показва нещата, както са в действителност”.
С други думи, очакваната реакция.
Историята е адски тежка и неудобна, засяга теми, които попринцип не се обсъждат много в нашето ежедневие като насилие, самоубийство, наркотици, тормоз във всякакви форми и т.н. Такива теми нерядко са избягвани от обществото, просто защото, както казах, са неприятни, а и може би защото хората до някаква степен си мислят, че, ако не говорят за даден проблем, той ще отмине (което и аз и ти знаем, че няма как да стане).
Например, в моето училище веднага след излизането на шоуто ни беше забранено да го обсъждаме. Тук е правилното място да отбележа, че от доста време не живея в България и това не се отнася за нито едно българско училище, така че не намесвайте българската образователна система тук, моля. Та, казаха ни, че за някои деца сериалът може да послужи като лош пример и може да ги тласне към взимане на решение с фатални последици като тези на Хана. И аз донякъде съм съгласен с този аргумент. Но само донякъде.
Да, на някои деца “!3 причини защо” би въздействало по лош и пагубен начин, но нали затова темите трябва да се дискутират! И ето тук идва огромният проблем, който хората не виждат. Децата, особено тийнейджърите, които, като мен, преминават през тези години на себеоткриване и изграждане на характери, ТРЯБВА да разберат за съществуването на тези проблеми и трябва да знаят как да ги разрешат. Защото, представи си, че даденото дете не страда от тези проблеми, не иска да сложи край на живота си или други неща от сорта. Представи си обаче, че негов приятел страда от нещо такова, или негов близък или дори негов учител! Какво да направи тогава? Какво да каже? На кого да каже? Ако не се говори за тези проблеми и ако децата, а също и възрастните, не знаят как да се справят с тях, тогава това ще бъде пагубно за тях.
И ето къде се включва “13 причини защо” . Чрез един такъв проект толкова много хора видяха тези иначе неудобни теми под един интерактивен вариант. Да, може според някои да не беше най- accurate representation на проблемите, но е факт, че шоуто повлече такава вълна от хора, някои за, други против него, и малко зрители останаха неутрални. И това, според мен, е нещото, което е нужно, за да може все повече и повече хора да разберат сериозността на проблемите, засегнати в тези 13 епизода, и да вземат мерки.
Е, скъпи читатели, това беше днешната дискусия. Надявам се след цялото това излияние да съм ви повлиял поне малко. Важно е да отбележа, че това е моето лично мнение и моето разбиране на нещата, а пък аз от своя страна ще се радвам да чуя вашето мнение в коментарите по-долу. Довиждане от мен и ще се видим много скоро с нов пост!
През януари тази година написах ревю на книгата “13 причини защо” на Джей Ашър, в което казах, че тя е имала огромно въздействие върху мен като човек. Завърших ревюто с трейлъра на тв-шоуто, което щеше да бъде направено по нея и щеше да излезе на 31 март (31-ви... 13 причини, 31, 13... нещо има в тази номерация).
Изгледах шоуто.
И сега, шест месеца по-късно, най-накрая съм готов да попиша малко за него.
Сериалът “13 Reasons Why”, или както е преведено на български “13 причини защо” достигна огромна аудитория и предизвика спорове между доста хора. Много хора, включително и критици, се изказаха строго против шоуто с аргументите, че “изглеждало все едно шоуто промотирало самоубийство” и че “не показва нещата, както са в действителност”.
С други думи, очакваната реакция.
Историята е адски тежка и неудобна, засяга теми, които попринцип не се обсъждат много в нашето ежедневие като насилие, самоубийство, наркотици, тормоз във всякакви форми и т.н. Такива теми нерядко са избягвани от обществото, просто защото, както казах, са неприятни, а и може би защото хората до някаква степен си мислят, че, ако не говорят за даден проблем, той ще отмине (което и аз и ти знаем, че няма как да стане).
Например, в моето училище веднага след излизането на шоуто ни беше забранено да го обсъждаме. Тук е правилното място да отбележа, че от доста време не живея в България и това не се отнася за нито едно българско училище, така че не намесвайте българската образователна система тук, моля. Та, казаха ни, че за някои деца сериалът може да послужи като лош пример и може да ги тласне към взимане на решение с фатални последици като тези на Хана. И аз донякъде съм съгласен с този аргумент. Но само донякъде.
Да, на някои деца “!3 причини защо” би въздействало по лош и пагубен начин, но нали затова темите трябва да се дискутират! И ето тук идва огромният проблем, който хората не виждат. Децата, особено тийнейджърите, които, като мен, преминават през тези години на себеоткриване и изграждане на характери, ТРЯБВА да разберат за съществуването на тези проблеми и трябва да знаят как да ги разрешат. Защото, представи си, че даденото дете не страда от тези проблеми, не иска да сложи край на живота си или други неща от сорта. Представи си обаче, че негов приятел страда от нещо такова, или негов близък или дори негов учител! Какво да направи тогава? Какво да каже? На кого да каже? Ако не се говори за тези проблеми и ако децата, а също и възрастните, не знаят как да се справят с тях, тогава това ще бъде пагубно за тях.
И ето къде се включва “13 причини защо” . Чрез един такъв проект толкова много хора видяха тези иначе неудобни теми под един интерактивен вариант. Да, може според някои да не беше най- accurate representation на проблемите, но е факт, че шоуто повлече такава вълна от хора, някои за, други против него, и малко зрители останаха неутрални. И това, според мен, е нещото, което е нужно, за да може все повече и повече хора да разберат сериозността на проблемите, засегнати в тези 13 епизода, и да вземат мерки.
Е, скъпи читатели, това беше днешната дискусия. Надявам се след цялото това излияние да съм ви повлиял поне малко. Важно е да отбележа, че това е моето лично мнение и моето разбиране на нещата, а пък аз от своя страна ще се радвам да чуя вашето мнение в коментарите по-долу. Довиждане от мен и ще се видим много скоро с нов пост!
Коментари
Публикуване на коментар