"Вината в нашите звезди" от Джон Грийн - книжно ревю

Започнах да пиша това ревю с ясната представа, че не знам какво да кажа относно книгата - тя беше толкова добре написана, че ме остави БУКВАЛНО без думи.

Книгата беше първото произведение, което прочетох от господин Грийн (между другото, сега съм със зелена (green) тениска! Слочайност - не мисля!) и смело мога да кажа, че ме накара да искам още неща от него. Стилът му на писане е лек, увлекателен и завладяващ.

Минах тези около 290 странички за четири-пет часа и ако това не ви говори нищо за това колко харесах книгата, е, не знам какво ще ви говори. Давам на книгата 5 от 5 звезди, защото беше страхотна и въздействаща. Още от сега влиза в моя топ 5 на четива през 2016 година.

"Вината в нашите звезди" ни запознава с живота на Хейзъл Грейс - едно 16-годишно момиче, болно от рак. Тя има едно сравнително скучно ежедневие, изразяващо се в стоене пред телевизора, гледайки "Следващия Топ Модел на Америка" и препрочитайки една и съща книга - "Всевластна скръб" от Питър ван Хутен. Това обаче се променя изцяло, когато при посещение на група за взаимопомощ тя среща Огъстъс Уотърс - момче, вече преборило рака. Хейзъл ведннага се влюбва в него, но не осъзнава, че това е на път да преобърне всичко с главата надолу...

Историята е  наистина интересна, завладяваща и пълна с обрати. Няма да обсъждам героите, защото наистина не знам какво да кажа за тях. Искам само да отбележа, че някъде по средата на книгата ми дойде малко в повече огромния обрат, който преобърна целия сюжет. А краят много ме натъжи! :(

Това беше малкото ревю на тази страхотна новела. Аз ви оставям, защото трябва да довърша четенето на следващата книга със синя корица - "Белият жираф" на Лорън Сейнт Джон.
Чао!